ЕСЕ
| VІІІ - ХІІ клас
Ім. - Михаела Лазарова, |
Един образ се е запечатал
трайно в съзнанието ми - образът на моятя баба,
препасала престилка, със завърнати до
лакътя ръкави, цялата посипана с брашно.
Пръстите й потъват в мекото тесто и то
се превръща в топъл ароматен хляб. На
сватби и погребения, на раждания и
кръщенета баба ставаше в ранни зори,
стъкаваше огъня
и след няколко часа на масата димеше
чуден хляб. ... |
Стоя пред
безкрайната житна шир и държа на дланта едно прясно житено зрънце.
То
е като отворено детско око, което за пръв
път поглежда и вижда белия свят. Един
древен възел от мисли и чувства се развързва в душата ми. Зърното загнездило
се в гънките на дланта ми като в бразда, ми
действа магнетично. Чувствам как веднага
прониква в кръвта и я разпалва. Житеното
зрънце! То беше главният герой в прикзките
за децата, в поемите за големите, в романите
и драмите, то беше символ на трудовия народ. ... |
ІІм. - Симона Данаилова, ІХкл., ПМГ, школа по физика, ОДК - Благоевград |
|
ІІІм. - Мария Динева, ХІкл., ПГ "В.Пеев", гр. Своге |
... В нашето общество съществува поговорка: " Храната прави борбата". Тя е абсолютно вярна, но не трябва да е в центъра на човешкия живот, защото хлябът, както и всичко друго материално, се купува и продава. Нима, вглъбили се в печалбарщината и набавянето на насъщния, ще забравим, че носим и души, освен стомаси? Да, животът е труден за всички и без храна не можем да оцелеем, но можем ли да живеем без храна за ума? ... |